Báseň Radky Rubiliny (Ne)rovnosti a překlad Dimany Ivanovové do bulharštiny
/Ne/rovnosti
Radka Rubilina
A co pro to jako děláš?
Kontrují mi ti výřeční, protřelí,
s dobře placenou prací
a klapkami ohlušujících tvrzení.
Mám ráda vše živé,
vysvětluji,
a už se rozléhá koldokola
hřmotné HA, HA
Vždyť cha-cha je pro slabochy,
Tak to je hodně málo, holčičko!
Holčičko?
Včera držela jsem mezi prsty svůj stříbrný vlas…
To vztahují se jistě
ze své výšky
nejspíš
k mé malosti,
ano,
tak to bude…
Nu což.
Hledám partnera k hovoru:
Zn. Budeme si umět naslouchat?
PS: vykřičela jsem si hlas, když bušila jsem do zdí.
Ano, já jen miluji vše živé.
Měkké, poddajné bolesti,
křehké a zranitelné.
Umírám touhou pohladit
a nezapomínat.
Proč se k připomínání staví
betonová monstra? Proč kostely?
Vždyť vitráže jen nemotorně kopírují
oči vážek, a věže jejich let,
Co Bůh, co Člověk?
A kde, ptám se,
v naší opěvované a drahé kultuře,
najdu svět? Kde skrývá se v ní
různorodost druhů?
Odkud vzal se
ten vykloubený dualismus
sebezrcadlení člověka v božím oku?
Vzývám životodárné horko
nekosené trávy,
v níž čmelák vytáčí kruhy
sladkých tajemství.
Kdy píchla tě naposled vosa, ať víš,
že bolest je jedna a spojuje nás - živé-
jen protrpět si ji musí každý sám
až k nesnesitelnému životu.
To pak odcházíme.
Nechej mě spálit, muži,
když naši ptáci neumějí
rozklovávat mrtvé.
Spal a rozsyp doma pod ořechem,
jestlipak víš,
že když trávu nepokosíš,
budou v ní klimbat
modré zvonce
a rozedírat sežehlé srdce
svou něhou a odhodláním
prokvést se až k tlení.
Ano.
Bolest.
Čas odchodu.
Však v tom jsme si všichni rovni.
2023
Bulharský překlad opublikován v roce 2023 zde:
https://diaskop-comics.com/article.aspx?id=5822&fbclid=IwAR0OrjGRV1eVgCawcUFNCwFa5P4b8yXV8YoxWgseUzbfH04LuPF8YSwjuFs
РАДКА РУБИЛИНА: (НЕ)РАВЕНСТВА
Превод от чешки език: Димана Иванова „А ти какво правиш за това?“ противоречат ми многословните и мъдрите, тези с добре платената работа и тапи за ушите от оглушителни твърдения. Обичам всичко живо, обяснявам, и вече отвсякъде се разнася гръмко ХАААА, ХАААА Ами така де, хихихи е само за слабаците, „Та това е твърде недостатъчно, малката!“ Малката ли? Та вчера държах между пръстите си свой сребърен косъм ... Това със сигурност е отправено от високопоставеността им най-вероятно към моята нищожност, да, така ще да е... Е, какво пък? Търся партньор за разговор: Парола: Ще можем ли да се изслушваме взаимно? PS: Пресипнах от крещене, докато удрях с юмруци стената. Да, аз наистина обичам всичко живо. Всичко нежно и податливо на болка, крехко и ранимо. Умирам от копнеж да погаля и да не забравям. Защо, за да си спомняме за някого се строят бетонни чудовища? Защо църкви? Та витражите им само недодялано наподобяват очите на морските кончета, а кулите им – техния полет. Какво е Бог? Човек?[1] А къде – питам се в нашата възпявана и скъпа култура, мога да намеря света? Къде в нея се укрива разнообразието на видовете? Откъде се взе този изкривен дуализъм на себеоглеждането на човека в божието око? Покланям се на животодаряващата топлина на неокосената трева, в която пчелата описва кръгове на сладки тайнства. Кога за последен път те ужили оса, за да разбереш, че болката е обща за всички и свързва нас – всички живи същества – но всеки трябва да я преживее сам до самата непоносимост на живота. А след това си тръгваме. Остави да ме кремират, съпруже мой, след като птиците в нашия край не могат да изкълвават месата на мъртъвците. Изгори ме и разпилей прахта ми вкъщи под ореха, нали знаеш, че ако не окосиш тревата, в нея ще се люлеят сини камбанки и ще раздират изгорялото ми сърце с нежността и смелостта си да цъфтят до изтляване. Да. Болка. Време за тръгване. В това всички сме равни. 2023
--------
[1] Цитат от произведение на един от ярките представители на чешкия барок Бохуслав Балбин (1621-1688).
Радка Рубилина
Радка Рубилина е русистка, преводачка и поетеса. Завършва магистратура по русистика във Философския факултет на Карловия университет в Прага и докторантура по литературознание в университета в Констанц, Германия. Занимава се с превод на поезия, промотиране на руската литература в Чехия, както и на чешката литература в чужбина. Систематично се занимава и с промотирането на творбите на бившите политически затворници от руските лагери, принудени да работят в тях тежка работа или т.нар. „ГУЛАГ“ (антологията Jen jeden osud/ „Само една съдба“, книги със спомени на политическите затворници на ГУЛАГ „Nějaké otázky?!“/„Някакви въпроси?!“; „Dny mého života“/„Дните на моя живот“). Превежда модерна поезия от руски и украински език (Анна Баркова, Ян Сатурновски, Саша Соколов и Сергей Жадан). Автор е на стихосбирката „Евтина романтика“ (изд. „Дофин“, 2017). Живяла в държавите на постсъветските Европа и Азия, където се е занимавала с дипломация, култура и човешки права. В момента е директор на Чешки център София.